Преди да започнем реално обучение, трябва да разберем „наградите“. Наградите често са последната мисъл – защото за нас упражнението или поведението на кучето е завършено, когато то го изпълни (например казваме „Седни“ и кучето сяда. Всичко приключило сега!).
От гледна точка на кучето обаче, това, което се случва след поведението, е най-важният аспект от цялата последователност на обучението, който ще определи неговото бъдещо поведение най-много.
Нека направим малък мисловен експеримент, за да разберем колко важни са наградите в предсказването на бъдещото поведение.
Съсед ви моли за помощ при риненето на сняг. Той има дълга алея и много сняг и вече знаете, че ще отнеме часове и ще бъде изтощително, но съседът обещава: „Ще ти се отплатя!“
Вие ринете сняг цял следобед. Когато най-накрая приключите, уморени и изпотени, отивате до вратата му. И той ви подава банан и казва: „Ето, знам, че обичаш банани! Много благодаря за помощта!“
Представете си разочарованието си от толкова усилена работа и получаване на толкова малко (по същество нещо безполезно) в замяна. Ще ринете ли отново сняг за него? Неее!
В паралелна вселена обаче, вашият съсед ви кани на барбекю, с месо от висококачествия му „smoker“ и месото е невероятно. Уау, това си заслужаваше! В тази паралелна вселена, следващия път, когато съседът има молба, с радост ще я изпълните възможно най-бързо.
Вашите действия бяха еднакви и в двата случая: ринахте снега.
Но това, което се случи след това, ще предскаже вашето бъдещо поведение (дали ще ринете отново сняг, или по-скоро ще прекарате времето си правейки нещо друго).
Същото важи и за нашите кучета. Ако кажем на кучето си да седне и то седне, неговата задача е свършена – но нашата не е! Сега трябва да направим така, че да си струва усилията му – трябва да определим дали той ще седне отново за нас следващия път, или ще реши, че не си е струвало.
Често срещано погрешно схващане е, че кучетата трябва да изпълняват поведение просто защото ни обичат. Това обикновено работи, ако няма нищо друго около кучето, което може да го заинтересува. Ако нашето куче е отегчено и няма „какво да прави“ и ние го помолим да седне в среда с много ниски разсейвания като хола ни, вероятно ще го направи.
Но веднага щом поискаме от кучето си да седне на предния двор, в парка, по време на разходка или когато други кучета са наоколо, командата „Сядай“ ще изчезне през прозореца, защото има толкова много други неща около нас, с които се конкурираме.
Това е малко като семейството ви да очаква от вас да работите в семейния бизнес без заплащане, вместо да намерите друга работа със заплата. Да, вие наистина обичате семейството си – но също така харесвате подкрепата (под формата на заплата). Същото важи и за вашето куче – въпреки че със сигурност ви обича, той няма да устои на всички възможни други награди, които може да намери (като души наоколо, игра с други кучета и т.н.) само заради любовта.
